Величествен и горд, от векове -
с длето калено върху камъка изсечен -
ти устоя на бурите всевечни,
защото Тангра даде ти криле!

Че в тебе бий сърцето на България,
на Плиска древна, Мадара, Преслав...
в свещената обител, где прастария
завет боилов пазиш величав!

В любов и в мъка, български сълзи
избликват и се стичат по скалата -
но огнени са твоите очи,
в които грейва слънчевото злато!

С осанка царствена, с душата на безсмъртен,
ти, Коннико, възправяш се - могъщ,
безстрашен войн и достолепен мъж,
и съдник строг за всеки простосмъртен!

Със копието си пробождаш злото,
издъхва то със наранена плът -
да се разлисти тук, сред кръстопът
на родословието българско дървото!

Из пепелта си съградил живот!
И обуздал си хиляди табуни,
за да препуснат с тях с победен зов
сърцатите прабългарски драгуни!...

Най-светъл огън в Мадара гори!
Синовно коленича в угарта,
за да целуна родната земя,
която бащински навеки ни дари!